Токопроводящ бетон
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОКОПРОВОДЯЩ БЕТОН (ПОДОБРИТЕЛ ЗАЗЕМИТЕЛЕН) ОТ ТИПА “ПЗ – М”
I. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ХАРАКТЕРИСТИКИ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЗАЗЕМИТЕЛНИЯ МАТЕРИАЛ ОТ ТИПА “ПЗ – М”
Токопроводящ бетон “ПЗ-М” се явява като ефективен елемент, отстраняващ проблемите на заземяването.
С “ПЗ -М” се решават ефективно въпросите, свързани с подобряване условията на почвата. Той е перфектен материал, който се използва при почви с ниска проводимост (скална маса, планински каменни върхове, песъчлива почва и др.).
Токопроводящ бетон “ПЗ-М” също така е най-доброто решение в случаите, където заземителните електроди не могат да бъдат поставени или където ограниченото земно пространство затруднява подходящото заземяване с конвенционални методи.
В основни линии “ПЗ -М” отслабва стойността на заземителното съпротивление.
Предлага се в две разновидности:
– НОРМАЛ за песъчливи почви “ПЗ -М1″
– УСИЛЕН за скалисти почви и насипи / концентрат / “ПЗ -М2″
“ПЗ -М” притежава сертификат за качество.
Преимущества на “ПЗ -М” :
• “ПЗ -М” е ефективен материал;
• “ПЗ -М” снижава съпротивлението на почвата;
• “ПЗ -М” осигурява устойчиво съпротивление и увеличава живота на заземителната уредба в нейната монтирана форма;
• “ПЗ -М” може да се използва при всички видове почви.
• “ПЗ -М” е устойчив:
• “ПЗ -М” не се разтваря и не се разлага с времето;
• При замръзване, специфичното съпротивление на “ПЗ -М” се увеличава с по-малко от 5%;
• “ПЗ -М” не се нуждае от поддръжка;
• “ПЗ -М” не се нуждае от постоянно наличие на вода, за да удължава проводимостта си.
• “ПЗ -М” е екологичен материал:
• “ПЗ -М” не замърсява почвата;
• “ПЗ -М” не замърсява подпочвените води.
• “ПЗ -М” е лесен за използване:
• “ПЗ -М” лесно се пренася в торби /чували/ от по 25 кг;
• За работа с “ПЗ -М” е необходим само един работник;
• Комбиниран с глина ТИМ може да има хомогенна консистенция;
• При употребата на “ПЗ -М” не е необходимо предварително разбъркване, когато е сух – просто торбата с материала се отваря и се изсипва в определения отвор /изкоп/;
• Когато се използва в сух вид, “ПЗ -М” бързо абсорбира влагата от почвата и бързо се втвърдява;
• “ПЗ -М” може да намали размерите на заземителната уредба, когато резултатите от прилагането на другите конвенционални методи за намаляване специфичното земно съпротивление на почвата са незадоволителни.
Аналогови продукти :
– ТИМ – Турция
– ТАМ – Турция
– ПРОНИТ – Германия
II. ИЗПОЛЗВАНЕ ЗАЗЕМИТЕЛНИЯ МАТЕРИАЛ “ПЗ – М”
1. Използване на “ПЗ -М” с конфигурация на заземяване с хоризонтални електроди или заземителна шина
Разходна норма 4 – 6 кг на линеен метър
1.1 Изкопава се дупка с ширина най-малко 10 сm и с дълбочина 80 сm или под линията на заледяване на почвата. След това мястото се поръсва с “ПЗ -М” до пълното покриване дъното на изкопа на дълбочина, приблизително 3 сm (фиг. 1)
Фиг. 1
1.2 Заземителният прът или шина се полагат върху “ПЗ -М” (Фиг. 2)
Фиг. 2
1.3 Поръсва се с “ПЗ -М” до пълно покриване на заземителният прът или шина, на дълбочина приблизително 3 сm (Фиг. 3)
Фиг. 3
1.4 Положеният “ПЗ -М” внимателно се покрива с пръст на дълбочина около 15 сm (Фиг. 4)
Фиг. 4
2. Използване на “ПЗ-М” с конфигурация на заземяване с вертикални електроди
Разходна норма 12 – 15 кг на линеен метър при Ф100
2.1 Изкопава се дупка с диаметър 10 сm или по-голяма, на дълбочина с 15 сm по-малка, отколкото дължината на заземителния прът (Фиг. 5)
Фиг. 5
2.2 Поставя се заземителния прът в дупката и се набива до 30 сm над дъното (Фиг. 6)
Фиг. 6
2.3 Отстранява се от дупката излишната вода и “ПЗ -М” се изсипва равномерно около заземителния прът до неговото леко покриване отгоре (Фиг. 7)
Забележка: 1. С цел постигане на по-добро разтваряне и консистенция на Токопроводящ бетон “ПЗ-М”, използвайте миксер. Един пакет “ПЗ -М” се разтваря в 6-8 литра чиста вода и се разбърква с миксера до постигане на равномерно овлажнена и сгъстена смес.
Забележка: 2. За постигане на необходимата плътност около заземителния прът, изсипаният в дупката Токопроводящ бетон “ПЗ-М” се трамбова внимателно.
Фиг. 7
2.4 На края, изкопът се запълва с останалата от изкопната дейност пръст (Фиг. 8)
Фиг. 8